Пакет „Състояние на цифровото десетилетие“ за 2025 г.

Политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. определя рамката за цифровата трансформация на ЕС. Комисията следи развитието му всяка година с доклад за състоянието на цифровото десетилетие.

В доклада се картографира напредъкът, постигнат по отношение на общите и конкретните цели за 2030 г. В него се подчертават постиженията и пропуските, като същевременно се предлагат конкретни и изпълними препоръки към държавите от ЕС. В него също така се оценява постигнатият напредък по отношение на многонационалните проекти и се наблюдава прилагането на Европейската декларация относно цифровите права и принципи.  

В доклада за 2025 г. се разглеждат и основните движещи сили и предизвикателства, включително настоящата геополитическа парадигма, възходът на генеративния ИИ и неговото въздействие върху конкурентоспособността и производството на енергия. Трайните стратегически зависимости застрашават икономическата сигурност и технологичния суверенитет на ЕС, по-специално в областта на полупроводниците, инфраструктурата за изчисления в облак и за данни и технологиите за киберсигурност. В доклада за 2025 г. се подчертава необходимостта хората и обществата да продължат да бъдат ангажирани във все по-хибриден и сложен контекст. 

В доклада за 2025 г. се прави оценка на актуализираните национални стратегически пътни карти за цифровото десетилетие, приети от държавите членки през 2023 г.

В доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г. се призовава за подновяване на действията в областта на цифровата трансформация и технологичния суверенитет. 

Тези въпроси се анализират в клъстери, определени около техния принос за:

• конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС
• защита и овластяване на хората
• използване на цифровата трансформация за интелигентно екологизиране
• хармонизиране на политиките и разходите в областта на цифровите технологии 

През 2025 г., въпреки сложния контекст, политическата програма „Цифрово десетилетие“ продължава да бъде централен компас, движещ цифровата трансформация на ЕС. Постигнат е напредък в области като цифровизацията на обществените услуги, основното 5G покритие и внедряването на периферни възли за по-бърза и по-ефективна обработка на данни, но продължават да съществуват критични пропуски. Държавите членки положиха усилия да изпълнят миналогодишните препоръки, като очертаха в своите пътни карти общо 1 910 мерки на стойност 288,6 милиарда евро (1,14 % от БВП на ЕС).  

В доклада обаче се подчертават структурните предизвикателства и новите опасения:

1. Въпреки че има известен напредък, разгръщането на инфраструктура за свързаност, като например оптични и 5G самостоятелни мрежи, все още изостава. Данните показват някои подобрения в разгръщането на периферните възли, което позволява по-бърза обработка на данните с по-ниско потребление на енергия. Подводните кабели за данни и спътниковите системи остават недостатъчно развити и уязвими на външни зависимости и рискове за сигурността.
2. Възприемането на изкуствения интелект (ИИ), изчисленията в облак и големите информационни масиви от страна на дружествата се подобри, но трябва да се ускори. ЕС продължава да зависи от външни доставчици на услуги в областта на ИИ и изчисленията в облак, които често се използват в обществените услуги, както и от производството на полупроводници и компоненти на квантовата инфраструктура.
3. Малко над половината от европейците (55,6 %) имат основно ниво на цифрови умения, които са от основно значение за устойчивостта на обществото на онлайн заплахи, включително заплахи, засягащи неприкосновеността на информацията, психичното благосъстояние и малолетните и непълнолетните лица. Наличността на специалисти в областта на ИКТ със задълбочени умения остава ниска и със силно разделение между половете, което възпрепятства напредъка в ключови сектори като киберсигурността и ИИ.  
4. През 2024 г. ЕС постигна стабилен напредък в цифровизацията на ключови обществени услуги. Значителна част от правителствената цифрова инфраструктура продължава да зависи от доставчици на услуги извън ЕС.
5. Цифровото бъдеще на ЕС става все по-зависимо от стабилното производство на енергия. Експоненциално нарастващото търсене на енергия, включително свързаното с нарастващото използване на ИИ, бързо изпреварва развитието на чисти и надеждни енергийни доставки и мрежов капацитет в целия ЕС. Това несъответствие се очертава като потенциална значителна пречка пред разрастването на ключовите цифрови технологии и забавя способността на ЕС да използва пълноценно ИИ и основаните на данни иновации за икономическа конкурентоспособност.
6. Липсата на ефективно сътрудничество между гражданския сектор и сектора на отбраната води до забавяне на напредъка на цифровите технологии с двойна употреба, като например ИИ, квантовите изчислителни технологии и полупроводниците.
7. В доклада се подчертават и неотложните обществени предизвикателства, свързани с цифровизацията в ЕС. Въпреки напредъка на технологиите цифровата трансформация засили уязвимостта и неравенствата, особено по отношение на малолетните и непълнолетните лица и психичното здраве. Основен проблем е интегритетът на информацията, като 88 % от европейците изразяват загриженост относно фалшивите новини и онлайн манипулациите, а 90 % считат защитата на децата онлайн за критичен приоритет. Тези рискове, засилени от ИИ и онлайн платформите, заплашват да подкопаят демократичния интегритет, да задълбочат поляризацията на обществото и да подкопаят общественото доверие.

В средата на цифровото десетилетие времето за действие е сега. 2025 г. ще бъде ключова година за ускоряване на действията за справяне с основните предизвикателства и за стимулиране на цифровата трансформация на ЕС. Чрез постигането на целите и задачите на цифровото десетилетие ЕС може да отключи значителни икономически ползи, които се оценяват на 1,8 % от неговия БВП, да защити суверенитета си и да гарантира, че неговите граждани са защитени и могат да се възползват в пълна степен от внедряването на цифрови технологии. 

В доклада се очертават конкретни препоръчителни действия за постигане на целите и задачите на цифровото десетилетие:

• допълнителни инвестиции от публични и частни източници и подобрен достъп до рисков капитал за дружествата от ЕС с цел засилване на иновациите и разширяване на стратегическите технологии. Целенасочените инвестиции в критични области — като например усъвършенствана инфраструктура за свързаност, авангардни полупроводници, сигурни и суверенни инфраструктури за изчисления в облак и за данни, изкуствен интелект и квантови изчислителни технологии, киберсигурност и развитие на цифрови умения — следва да бъдат привилегировани, тъй като са на път да доведат до значителна възвръщаемост на растежа и производителността.
• структурни реформи в ЕС за укрепване и интегриране на неговия единен пазар, като се гарантира технологичен и икономически суверенитет. Тези реформи имат за цел да засилят суверенитета и сигурността на технологиите и инфраструктурите на ЕС, особено в сферата на свързаността и предоставянето на обществени услуги. ЕС активно преследва тези цели чрез предстоящи мерки като Законодателния акт за цифровите мрежи, квантовата стратегия и Законодателния акт за развитие на компютърните услуги в облак и изкуствения интелект.
• опростяване и намаляване на административната тежест за дружествата от ЕС, представяне на пакетите „Омнибус“ и инициативите, като например бизнес портфейлите на ЕС, които ще намалят ненужните усложнения, създавайки по-иновативна и конкурентна среда в рамките на ЕС. 

Съобщение „Състояние на цифровото десетилетие до 2025 г.: Продължаване на изграждането на суверенитета на ЕС и цифровото бъдеще“,включително две приложения: Приложение 1: Състояние на цифровата трансформация на ЕС през 2025 г.: напредък и хоризонтални препоръки Приложение 2: Кратки доклади по държави за 2025 г.

	Работен документ на службите на Комисията „Цифровото десетилетие през 2025 г.: Напредък и перспективи“ В настоящия работен документ се прави цялостен преглед на цифровата трансформация на равнището на ЕС по ключови аспекти на цифровото десетилетие.
	Работен документ на службите на Комисията „Мониторинг на хоризонталните препоръки за 2024 г.“ В настоящия документ се прави оценка на напредъка, постигнат в изпълнението на препоръките на равнището на ЕС, представени в доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2024 г.
	Работен документ на службите на Комисията „Доклад за напредъка по многонационални проекти“ В настоящия доклад е представен напредъкът по избрани многонационални проекти и консорциуми за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ) между май 2024 г. и май 2025 г.
	Работен документ на службите на Комисията „Мониторинг на Европейската декларация относно цифровите  права и принципи“ Настоящият мониторингов доклад има за цел да покаже до каква степен ЕС и държавите членки продължават да вървят по пътя към цифрова трансформация, формирана от европейските ценности.
	Работен документ на службите на Комисията „Доклади по държави за цифровото десетилетие за 2025 г.“ Състоянието на цифровото десетилетие до 2025 г. включва 27 доклада по държави, в които се предоставя информация за напредъка на всяка държава в цифровата трансформация.
	Работен документ на службите на Комисията „Методическа бележка DESI 2025“ Методологичната бележка на DESI очертава методологията, използвана за проследяване на цифровата трансформация на ЕС.

	Състоянието на цифровото десетилетие Евробарометър 2025 г. Докладът се основава на специално проучване на Евробарометър, проведено между февруари и март 2025 г.
	Сравнително проучване на електронното управление Показателят за електронно управление наблюдава цифровизацията на ключови обществени услуги в Европейския съюз в продължение на повече от десетилетие, като редовно актуализира своята методология, за да бъде винаги в съответствие с нуждите на политиката на ЕС.
	Широколентово покритие в Европа Това проучване е основан на данни преглед на широколентовото покритие през 2024 г. и напредъка към постигането на целите на цифровото десетилетие.
	Проучване на показателя за електронното здравеопазване за цифровото десетилетие до 2025 г. В настоящия доклад са представени резултатите от мониторинга на целите в областта на електронното здравеопазване към 31 декември 2024 г. за ЕС-27, Исландия и Норвегия.
	Прилагане на Декларацията относно цифровите права и принципи В настоящото проучване се разглеждат начините, по които държавите членки предприемат последващи действия във връзка с ангажимента си по отношение на цифровите права и принципи, и се предоставят препоръки за подобряване на тяхното прилагане във всички държави членки.
	Доклад на Обсерваторията за 5G Настоящият документ представлява независимо обобщение на развитието на внедряването на 5G в ЕС, в което се оценява напредъкът към постигането на целите на политиката на ЕС.
	Съпоставяне на инструментите за финансиране на равнището на ЕС с целите на цифровото десетилетие Съвместният изследователски център (JRC) картографира размера на инвестициите от финансиране от ЕС в подкрепа на постигането на целите и задачите на цифровото десетилетие, като обхваща пет ключови инструмента за финансиране.
	Проучване относно цифровизацията на бизнеса в държавите — членки на ЕС Това проучване предоставя структуриран анализ на начина, по който държавите — членки на ЕС, подкрепят цифровизацията на предприятията в съответствие с целите на цифровото десетилетие, със специален акцент върху стратегиите за ИИ.